…. и пътят стана мой другар, а гордостта –едничък дар, доверявам се на нея , а тя като добрата фея в нужда ми помага…

….и задавен в прах се моля да запазя ум и воля, а ти оставаш роб на таз игра.

Бродяга! Скитник!

Ветрогон! Номад!

Както искаш ме наричай,но аз за никъде не бързам, свободен да отговоря откровено и да се доказвам непрестанно.

Където и да скитам, замръкна ли край пътя-домът ми ще е там.

….и земята стана мой престол,свикнах с новата си роля, под звездите бродещи израснах сам, но не самотен.

Никого не моля.

….и връзките ми вече изтъняват, все губя, а не обеднявам, далече от отъпкания път царувам…

Дж.Хетфийлд

„Ever Dream“ -  Nightwish