…. и пътят стана мой другар, а гордостта –едничък дар, доверявам се на нея , а тя като добрата фея в нужда ми помага…
….и задавен в прах се моля да запазя ум и воля, а ти оставаш роб на таз игра.
Бродяга! Скитник!
Ветрогон! Номад!
Както искаш ме наричай,но аз за никъде не бързам, свободен да отговоря откровено и да се доказвам непрестанно.
Където и да скитам, замръкна ли край пътя-домът ми ще е там.
….и земята стана мой престол,свикнах с новата си роля, под звездите бродещи израснах сам, но не самотен.
Никого не моля.
….и връзките ми вече изтъняват, все губя, а не обеднявам, далече от отъпкания път царувам…
Дж.Хетфийлд
